Въпросът за поредността на извършване на различните по своите мащаби приватизации е твърде комплициран. Неговото решаване и изборът на една или друга последователност изискват отчитане на конкретните условия в дадения етап за всяка страна. Тук всякакъв шаблон крие едни или други рискове за крайните резултати, включително за осигуряване на прехода към пазарна икономика с най-малък социален данък за населението. Изглежда това е основанието, за да изрази своето становище и проф. Морис Але, носител на Нобеловата награда. Вземайки отношение по въпроса за приватизациите конкретно в източноевропейските страни, той отстоява идеята, че по най-бърз начин трябва да бъдат приватизирани малките предприятия, като именно с това се започне. Едва след известен интервал да се премине към приватизиране и на големите предприятия и тяхното реструктуриране в акционерни или други частни фирми. Това се обуславя от факта, че преминаването към частна собственост (от държавна или кооперативна) е изключително сложен процес. В неговото решаване ще се включи и частният капитал в развитите страни.
От тази гледна точка той не може да се реши просто с указ, закон Иди други нормативни актове. За неговото осъществяване юридическите предпоставки, законовата уредба ще създадат само формалните предпоставки. Тук с още по-голяма сила са необходими редица важни икономически предпоставки. Сред тези предпоставки решаващо значение има нагласата на интересите на новите, очакваните частни субекти на тази собственост; натрупване на необходимите финансови средства в населението: установяване на ефективна кредитна и банкова система, която от своя страна да създава необходимите гаранции и стимули; адекватно на пазарните принципи стабилизиране на паричната единица и на паричната система и т.н. с други думи като първа фаза на общия процес на прехода към пазарна икономика трябва да бъде монетарната реформа. Тя трябва да предшества приватизацията. За страните от средноевропейския „триъгълник“ (Полша, Унгария и Чехословакия) тази фаза приключи по-рано. Към месец април 1991 г. монетарната фаза на икономическата реформа завърши и в България. Започнат е вече следващ етап – на същинските икономически преобразования.
В разграждането на досегашната икономическа система в България (т.е. системата на тоталитарното централно-управлявано планово стопанство) и създаването на социално ориентирано пазарно стопанство приватизацията на средствата за производство и другите обекти в различните отрасли на макроикономиката играе ролята на съществен катализатор за утвърждаване на новите пазарни структури. Подобна роля ще изиграе и реприватизацията на собствеността върху селскостопанската земя в земеделието. Тази роля на приватизацията и реприватизацията е обективно обусловена от тяхната вътрешна същност на глобални базови категории в икономическата система.